"Първият цикъл - Непрогледна светлина е сякаш ориентация в пространството на живота. Вторият - Плачеща райска ябълка, с месеците и сезоните в заглавията си, е ориентация във времето или по-скоро вглеждане в отпечатъка му - кога с усмивка, кога с крайморска романтика - върху годишните кръгове в нас. Третият цикъл - Космическа прашинка, е най-философският по уклон. Търси смисъла на съществуването и нерядко го намира в опровержението на очевидното, в ефимерността на привидно безкрайния му поток. А крайната "Безкрайна поема ни доверява, че "светът е прясно нарисувана картина, мощен в своята незавършеност". И точно тази незавършеност е доказателството, че сме живи."
Кристин Димитрова

"Произходът ме държи здраво стъпила на земята, отваря ми очите за невидими за изцяло градските хора детайли. От друга страна е поривът да си освободен от гравитацията на конкретното място и условностите на времевия период, в който физически живееш. Да си космополитен. В търсенето на баланс между двата стремежа човек се чувства като капка, изпреварила дъжд, капка, останала след пороя."
Диана Саватева