Калоян боговенчаният

Царят е конфликтно раздвоен между неограничените си права на самодържец и типичните за средновековното общество християнски представи за правота, свързани с обожествяване на човечността. Това пропуква неговата хармонична духовна цялост. Раздвоението му е повлияно и от ролите, които изиграват двете жени в живота му: съпругата на Калоян – Анна, която е гласът на съвестта и християнския светоглед, и куманката Белура – олицетворение на първичната, необуздана, разрушителна страст.

В романа се преплитат мотивите за чистотата и съблазънта, целта и цената на духовната жертва за нейното постигане. Действието увлича и пренася читателя в някогашния свят на средновековна България.