Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата „Как така?“. Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор.

Именно тоя въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година.

Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино лице и Аврамови ръкавици остават сащисани.

Мрачно животно ли си остава жабата и в тези текстове на Радичков или успява да се издигне до висините на философски въпрос и сама да се превърне в него, как една врана може да бъде опитомена, какъв сорт вино е кастела, къде се крие истинката красота у една жена, колко дълга е една руска верста и кому е нужен само един ляв ботуш и може ли от отвъдното да се прати писмо и какво би съдържало то?

Толкова много въпроси, на които все ще намерим отговор, но как така се получава, скъпи читателю, и ние не сме твърде сигурни!