Мъдреците през всички векове утвърждават, че най-дългото пътуване на човека е онова, което отвежда от главата до сърцето. Преди то да се е състояло, в живота ни не може да има развитие.

Прошката е най-действеният начин да си спестим излишното лутане. Тя произтича от самоуважението, но и поражда самоуважение. Помага ни да укрепим истината в себе си. Прави ни победители в света на Духа.

Дори когато сме убедени, че е така, ние можем да стигнем до решението да простим по интелектуален път, но да сме емоционално неспособни да го осъществим.
Как все пак да простим, като не знаем как?

Макар да описват различни механизми за прощаване и да ни запознават с динамиката на "вътрешното семейство", състоящо се от Аз-възрастен и Аз-деца, които могат да бъдат излекувани, авторките твърдят: "Прошката - това е някакъв вид енергия, загадка..."

Вероятно нито те, нито ние сме напълно наясно как тази енергия още в хода на четенето задвижва нещо в нас, започва да ни променя и - затваряйки книгата - ние вече знаем и усещаме: истинската същност на прошката е духовната цялост.