„ ...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?
...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма...
Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми.”

Борис Минков

"...Повечето от тези „Истории в минало време“ са монолози и обикновено са не толкова истории, колкото ситуации – тези две особености навярно имат общо с образованието и практиката на автора като театрален режисьор. Начупени парчета живот, в които героите се опитват да съхранят човешките си чувства в един като цяло студен, враждебен и чужд свят; и ако опитът им носи предимно болка и отчаяние, то те предпочитат да кътат и култивират тези емоции. Животът им зависи от това болката да бъде съхранена..."