Посвещава се на 100 годишнината от смъртта на П. К. Яворов.

Ако животът на един човек може да бъде оприличен на един роман, то за многобройните му любовни истории едва ли трябва вече да се говори за един роман, а за цяла поредица от романи. Ако тази личност е Яворов е направо нелепо да се говори за един роман, тъй като най-трайно място в неговия живот, отразило се и върху творчеството му са романите му с Дора Габе, Мина Тодорова и Лора Каравелова. Дори и да не търсим асоциации с Мопасановия „Бел Ами”, то те се набиват на очи дори и от бегъл поглед.
Повече от половин век най-популярната книга за Яворов е двутомникът на неговия съвременник и приятел Михаил Кремен „Романът на Яворов”. Но едва ли трябва да се търси обективност в Кременовия шедьовър, тъй като той не може, дори и да иска да бъде обективен, тъй като е дълбоко затънал в Яворовата лична драма. Тогава къде трябва да търсим истината? Определено тя се крие в многобройните документални публикации, в спомените на съвременниците, а и в недостатъчно познатите документи от т.н. „Яворов архив”, които вероятно ще останат непознати и в далечното бъдеще. Много светлина върху живота и творчеството на поета, революционера и любовника Яворов хвърли неговата неуморна племенница Ганка Найденова – Стоилова, а юриста Никола Гайдаров открехна вратата на съдебните зали, за да добави още един щрих – съдебната разправа - към житейската драма на Яворов. Огромни усилия бяха хвърлени и да се разкрият местата на жените (Дора Габе, Мина Тодорова и Лора Каравелова) в живота и творчеството на великия чирпанлия с непоетичната фамилия Крачолов. А като разгърнем кореспонденцията му ще открием имената и на още познати и не дотам познати дами. Кръгът „Мисъл”, предвождан от гръмовержеца д-р Кръстев не само преименува провинциалиста-телеграфопощенски чиновник, но и му намериха място за реализация в столицата, а с подкрепата на проф. Иван Шишманов той бе изпратен да се школува в центъра на тогавашния цивилизован свят – Франция. Макар, че и в провинцията Яворов не беше чужд на македоно-одринското движение, но в София той беше въвлечен направо в центъра на революционните борби и стана страна в борбата между вътрешни и върховисти.
Макар мнозина да познават поезията, публицистиката и спомените на Пейо Яворов, посветени на македонските и тракийските българи и дейността му като активен участник в българския културен живот на границите на двете столетия все още има неизвестни и непознати моменти от неговия живот и дейност. Почти две десетилетия от живота си той посвещава на борбата на поробените българи от Македония и Одринско, като поет, публицист, журналист, четник, войвода и задграничен представител на Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО) в София. Яворов е и близък приятел и съратник на бележитите ни революционери Гоце Делчев, Тодор Александров, Христо Матов, Тодор Лазаров и още редица от водачите на ВМОРО. В българските архиви има още не малко непроучени документи за неговия живот и дейност – на поет, драматург, редактор на вестниците на ВМОРО („Право”, „Свобода или смърт”, „Дело”, „Автономия”, „Революционен лист”, „Илинден”) и на сп. “Мисъл”, както и като член на литературния кръг “Мисъл” и революционер. С дейността е творчество си Яворов се нарежда сред духовните и революционни водачи на народа ни и може би руския журналист-емигрант Владимир Викторов - Топоров има право като нарича първото десетилетие на ХХ век “Времето на Яворов”.

"Направеното до днес не е малко, но архивите и библиотеките все още крият своите тайни за Яворов, много от които сме се постарали да покажем в това за първи път излизащо най-пълно издание на Яворовия архив. Освен неговата кратка автобиография и двата дневника, сме включили и над хиляда номерирани и хронологически подредени свидетелства, излезли от неговото перо или изпратени до него. Имаме амбицията да покажем най-точно живота и дейността на този най-бележит от началото на ХХ век български творец и революционер, имал за пример в живота си великия Христо Ботев. Българската наука дължи много на изследователите на неговия живот и творчество – акад. Михаил Арнаудов, акад. Петър Динеков, Владимир Василев, Асен Златаров, Михаил Кремен, Ганка Найденова, Любен Георгиев, Милка Марковска, Михаил Неделчев, Никола Гайдаров, Цветан Ракьовски, Стефан Памуков, Милкана Бошнакова и редица други. При работата си сме се позовавали на техните изследвания и публикации и сме ги посочвали най-прецизно, където е било необходимо.
Поради големия обем на документацията и за по-голямо удобство, материалите са разделени в два тома. Първият том хронологически достига до 16 ноември 1910 г., с което може да се каже, че се изчерпват в общи линии двата романа на Яворов, а вторият том е посветен на последния му и завършил не само драматично, но и катастрофално, както за поета, така и за последната му голяма любов – Лора Каравелова.
Номерацията и за двата тома е единна, като именен регистър, също за двата тома, се прилага в края на втория том. Изданието завършва с библиография за живота, дейността и творчеството на П. К. Яворов."
Съставителите

Из писмо от П. К. Яворов до Д. Габе:
"...Аз Ви обикнах от първо виждане и се уплаших за Вас. Когато по-късно не можех вече да не Ви кажа, че Ви обичам, аз скрито се боях да не сте ме обикнали и Вие. Дора, - позволете ми да Ви нарека веднъж тъй, че то ми е толкова приятно, - Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствувам длъжен да Ви направя едно предупреждение, - додето съм с умът си поне!... Вие тряба да се пазите от мене, тряба да се пазите да не ме обикнете. Ако ли пък някога, по зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да Ви обичам само аз - и тъй ще бъде най-добре..."

Из писмо от П. К. Яворов до М. Ю. Тодорова:
"Аз се помирих с всичко, но не мога да си простя глупостта, дето помислих за един момент, че мога да съпернича в сърцето на една 16-годишна девойка напр. с някой 18-годишен юнкер или гимназист. Сега, когато мога да разсъждавам по-спокойно, аз виждам колко жалък и смешен съм бил.
Моите писма - те са Ваши и, разбира се, можете да постъпите с тях както обичате. Но следвайки чувството си, аз ще Ви отправя една твърде необикновена молба. В денят, когато устните на мъж се докоснат до Вашето лице, те ще престанат да се отнасят до Вас..."

Из писмо от Л. Каравелова до П. К. Яворов:
"И наистина, ти си едно храбро момче, мое скъпо момче, и аз се гордея с тебе още повече. Нека твоята храброст послужи на доброто дело, но нека се върнеш пак тук, мое скъпо момче.
Какво да ти пиша за себе си? Тук трае все същото. Чака се войната и нервите ми са сломени от сега. На Петко казах, че ти си моят баща и че затова плача за тебе, тогава и той поиска да бъдеш негов баща и сега ти си „нашият баща". Но нашият баща не ни обича достатъчно, за да бъде благоразумен. Или ако ни обича малко повече, то ще се върне..."

Из предсмъртното писмо от П. К. Яворов до Т. Александров:
"Брате Тодоре,
Прости ме ти, нека ме простят и Всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук.
Ще легна при моята мила Лора...
...Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейния син (аз се считам за неин) умря в свободна България увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: „Поздрав от нашата майка мъченица, - тя е вече щастлива!"..."