Ако с "Пътят към робството" (1944) Хайек предупреждава света за опасностите, пред които тоталитарното управление изправя либералните демокрации, в Интелектуалците и социализма (1949) той обяснява защо социалистическите идеи дълги години доминират мисленето на най-дейните интелектуалци, и стига до извода, че именно на тази доминация се дължи триумфът на социализма по света. Според Хайек влиянието на интелектуалците върху политиката е незаслужено подценявано. Въпрос на време е днешната идея да се превърне в утрешна политика.
В това свое есе, писано през 1949 г., най-големият социален мислител на 20 век дефинира по нов начин понятието “интелектуалец”. Според Хайек интелектуалците не са нито оригинални мислители, нито експерти, а просто хора, запознати преди всички с новите идеи, които могат да говорят и пишат разбираемо за широката публика. Интелектуалците са “професионални прекупвачи на идеи”.
Битката на идеи ще бъде спечелена не от оригиналните мислители, а от разпространението на класически либерални идеи от класата на интелектуалците, убедени в тяхната сила, прогнозира още в средата на миналия век Хайек. Есето му се превръща в боен зов към защитниците на класически либерални ценности. Последица от него е основаването на мозъчни центрове, разпространяващи идеите на свободния пазар, и възприемането на тези идеи от много страни по света.

"Докато изграждането на философската основа на свободното общество не се превърне отново в животрептящ интелектуален проблем, а неговото осъществяване - в задача, която предизвиква изобретателността и въображението на нашите най-будни умове, перспективите за свободата остават наистина мрачни. Но ако можем да възкресим отново вярата си в силата на идеите, която беше символ на либерализма в звездния му час, битката не е загубена. На много места по света интелектуалното възраждане на либерализма вече е в ход. Ще се осъществи ли то навреме?"

Фридрих Хайек, Нобелов лауреат по икономика