Забележителна книга, която преобръща разбирането ни за кризата на либерализма. Публикувана в оригинал под заглавие „Светлината гасне“ (2019), тя печели наградата „Лайънъл Гелбър“ за най-добра англоезична книга по въпросите на международната политика. Отличена е от „Файненшъл Таймс“, „Икономист“, „Проспект“ и „Ивнинг Стандард“ като една от най-важните книги през 2019 г.
Преведена е на 18 езика.

Защо след като спечели Студената война, Западът загуби политическото си равновесие?

В началото на 90-те години надеждите за разпространението на либералната демокрация на Изток бяха големи. Но трансформацията на страните от Източна Европа доведе до отричане на самия либерализъм не само там, а и в сърцето на Запада. В своя блестящ труд по политическа психология Иван Кръстев и Стивън Холмс твърдят, че предполагаемият край на историята всъщност се е оказал само началото на ерата на имитацията. Анализирайки историята от последните 30 години, те показват, че вълната от популистка ксенофобия в Източна Европа се дължи предимно на негодуванието срещу императива на Запада регионът да стане като него.

От тази гледна точка революцията на Тръмп изглежда иронично изпълнение на свръхоптимистичното обещание от края на Студената война, че нациите, които излизат от комунистическото управление, ще заприличат на САЩ. По странен исторически обрат Тръмп видя в Русия на Путин и Унгария на Орбан примери за САЩ.

-------------------------
„С голямата си ерудиция двамата изследователи и политолози изясняват причините за възхода на антилиберализма след разпадането на Съветския съюз. Информативно изследване, което съдържа изтънчен, но убедителен аргумент за привлекателността на антилибералния популизъм.“
„Къркъс Ревю“

„Иван Кръстев и Стивън Холмс ни предлагат своето непоколебимо честно обяснение за това какво се обърка на Запад и Изток след 1989 г. Кръстев и Холмс отричат твърденията, че „че земята ще бъде населена само от реакционен авторитаризъм и почвеничество“ и смятат, че „презреният либерализъм, възстановил се от стремежите за глобална хегемония, продължава да бъде политическата идея, която си остава най-подходяща и през ХХI в.“.
Тони Барбър, „Файненшъл Таймс”

„Това е книга за подражанието, написана от двама неподражаеми автори. Тя е най-оригиналното обяснение, което съм чел за самоунищожаването на универсалната утопия за либералния Запад. Техният анализ се основава на дълбокото им разбиране за подхранения от негодуванието бунт (и от разбунтувалото се негодувание) на политическите елити, които поискаха да изкопират Запада, но по същата причина започнаха да го мразят. Язвително, но вярно“.
Питър Померанцев, автор на „Нищо не е вярно и всичко е възможно“

„Това е книга за имитацията с оригинална гледна точка. Тя ни припомня, че либералната демокрация не е следствие от механични процеси, а от човешката оригиналност.“
Тимъти Снайдър