Още през 60-те години писателката става известна с прозвището “по-българка от българите”. Редно е да се отбележи, че английското произношение на името ѝ е Мърша Макдърмът, но у нас е популярна като Мерсия Макдермот. Под това авторско име са издавани книгите ѝ.

Особено известна беше нейната дейност у нас за ученици, студенти, преподаватели, интелектуалци, а и за широка аудитория от читатели през 70-те и 80-те години. Легенди се разказваха от нейните ученици за безценното преподаване и автентично усвояване на английски език от тези, които са имали шанса да попиват нейните напътствия в Английската гимназия в София (1963-1964, 1973-1979) или да слушат лекциите ѝ в Софийския университет (през 80-те години).

Първата ѝ книга, посветена на българската история, излиза още през 1962 г. А причината е, че тя е потресена от незнанието на учените в западните университети и на обикновените хора относно историята на Балканите, учудена е от факта колко малко се знае във Великобритания за нас – като народ, религия, древно културно наследство, революционни борби. Следват бестселърът “Апостолът на свободата” (1967), посветен “на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря” – отбелязва авторката.

Изключителна популярност получават и следващите ѝ исторически хроники: “Свобода или смърт” за Гоце Делчев, “Свобода и съвършенство” за Яне Сандански. В края на 20. век тя запознава английските и световни читатели с нашия фолклор чрез научно-популярното издание “Български народни обичаи” (1998). Всички тези солидни документално-биографични и историко-аналитични издания са достъпни и на български, и на английски език. Очевидно натрупаният през годините историко-документален материал – огледало на една толкова противоречива епоха – ѝ е дал основание да напише и издаде мемоарите си “Имало едно време в България…” (ИК “Царот на Пирина”, 2022). Малко е да се каже, че това са лични спомени – те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила.

Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича “магическа”, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни. Те забравят, че цивилизационните етапи в конструирането на националната идентичност са красиви в своята национална екзотика. Оригиналността на нашия начин на живот е доловен перфектно от една чувствителна жена и великолепен писател.