Дон Фаустино Лопес де Мендоса принадлежи към стар аристократичен род. Старият семеен замък пази спомена за предишните владетели, легенди за призраци и скрити съкровища, но действителността вече е различна и унаследяваните титли губят стойността си. Дон Фаустино трябва да се прости с илюзиите си, че аристократичният произход му гарантира високо положение в обществото. Но той е чувствителен и стремящ се към идеалната любов младеж, който, за да я получи, е готов да продаде и душата си на дявола.

Дали чувствата му към жените, които среща, все пак са напълно безкористни? Констансия е не само красива, но и богата. Росита запалва в него чувственост и егоизъм. Дали все пак няма да открие мечтата си в образа на Мария? Но за да я има, той трябва да се прочисти от илюзиите си, да не бъде просто един от тези младежи, пристигащи в Мадрид с надеждата да си спечелят слава и пари.

-------------------
Хуан Валера (1824 – 1905) е един от най-големите испански реалисти. Роден е в аристократично семейство. Учи философия и право, но се отдава на дипломатическа кариера. Успоредно с нея написва забележителни романи като „Пепита Хименес“, „Доня Лус“ и „Хуанита Дългата“, които са предшественици на книги като „Птиците умират сами” и „Осъдени души”. Самият Димитър Димов признава, че се е учил от него.