В своите Икономическо-философски ръкописи (1844), съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение, Капиталът (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел.

Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. – от екзистенциализма до социалната теория – и става изключително важен именно днес. Немският мислител показва как отчужденият труд в капиталистическото общество води не само до физическа, но и до духовна деградация, унижавайки достойнството на човека като свободно същество.

Интересът към работите на младия Маркс вдъхновява развитието на западния марксизъм, а на изток провокира алтернативни възгледи, оспорващи доминиралата в социалистическия блок ортодоксална интерпретация на големия мислител.

Към този нов превод на Икономическо-философски ръкописи на български език добавяме и нов превод на знаменитата статия „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“ (1843): текста, в който Маркс определя религията като „опиум за народа“, но и като протест срещу бездушния свят; в който той призовава за активна съпротива срещу потисничеството.