„Хенри Джеймс, прославян като един от най-големите писатели в света, е също така и един от най-прозорливите, дръзновени и умели критици от по-новото време.” („The Library of America”)

„Имало е непрекъснато взаимодействие между критика и романиста, и тези две сфери са останали тясно свързани в съзнанието на Джеймс.” (Жан Делбер-Гаран, „Джеймс за изкуството и романа”)

Роден в Ню Йорк през 1843 година, но прекарал почти целия си живот отвъд океана, и преди всичко в Англия, където и умира през 1916, Хенри Джеймс е оставил огромно творческо наследство – двадесет и един романа (включително такива шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата”, „Посланиците”, „Позлатената купа”), голям брой новели и разкази, пътеписи, автобиография, критика, писма, бележки и коментари. Българският читател е запознат с някои от неговите белетристични произведения, но тук, в този сборник, е представено за първи път на български език критическото майсторство на този забележителен творец. Наред с неговите най-важни литературно-теоретически текстове, на първо място прочутото, основополагащо есе „Изкуството на белетристиката”, книгата включва и една поредица от критически портрети на писатели, от които Джеймс се е възхищавал и някои от които е познавал отблизо – увлекателно, елегантно написаните критико-биографични есета за Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев, Робърт Луис Стивънсън, Гюстав Флобер и др. Томът приключва с предговорите на писателя към неговите романи „Родърик Хъдсън” и „Портрет на една дама”, които дават представа за може би най-амбициозния му критически проект – осемнайсетте предговора, които Джеймс е написал специално за така нареченото Нюйоркско издание на свои творби. Тези предговори са блестящи примери за изключителната критическа проницателност на Хенри Джеймс, този път насочена към собствените му белетристични произведения; примери за творческото взаимодействие между критика и романиста.