Стихосбирката „Изрод“ на Стефан Кичев е предизвикателство със строги изисквания към своя читател – изисквания към неговия интелект, към въображението и сърцето му, изисквания към самата ни памет, защото се врязва като клин в съзнанието и оставя дълбока следа.

Стефан Кичев (1996–2020) е сред най-ярките имена на младата българска литература.

През 2013 г. с поемата си „Гноен вик“ печели ученическия творчески фестивал „Малки поетики“ в категория „Литература“. Отличен е и в конкурса „Граждански будилник“ на Столична община, взимайки награда за свое задочно писмо до писателя Георги Марков. Участва също в конкурса „София: Поетики“, където чете и се състезава с някои от най-големите съвременни български автори. Стихосбирката „Изрод“ излиза от печат два месеца след внезапната и ненавременна смърт на младия поет и съдържа някои от неговите най-дръзки, авангардни и провокативни творби.

Книгата „Изрод“ е събитие, начало на нашествие на новост. Тя е подвиг, който стъпва върху купчини от прочетени книги, километри планински изкачвания, един изкривен от набирания лост, както и още много неща, които не би било удачно да се разказват. И този подвиг естествено предявява своята ерудитско-хулиганска претенция: Aut Geo, aut nihil. А у нас остава тревожно да ръмжи варваринът.

Тончо Краевски