Изповеди на захождащото слънце

"Откакто разбрах истината за себе си, реализмът на оценката стана мое желязно правило, а самоиронията - защитно средство срещу всяко подозрение за комплексираност и за това, че се смятам за по-съвършен, отколкото съм в действителност. И се чувствам по своему силен, защото придобих кураж да се опълча срещу себе си. Така се роди едно от моите теоретични обобщения: дефекти - и физически и духовни - имат всички - и хора, и народи - но от нежелателните им последици успяват да се предпазят само тези, които чрез самоиронията "плевят" несъвършенството в себе си. С други думи искам да кажа: някакъв дефект, но "инвентаризиран" строго, не е нито страшен, нито дори излишен на нашето грешного брата человека, защото озаптява изкушението да се надценява и го предпазва от лекомислена самонадеяност."