Той ще чака колкото е нужно, за да види Белосвета отново. Около това се върти цялото му настояще. Ще наблюдава детайлите и техните проблясъци, не ще се откаже да сглобява малките парченца, които правят света наоколо пълнокръвен. Ту пъстри, ту черно-бели, те често ще го заслепяват така, че да не може да погледне отстрани ситуацията, в която е попаднал... „Разбирах, че не вървя по правия път, но как да намеря правия? Откъде да знам кой е той, къде да го търся?“... А съвпаденията и дежавютата ще го убедят, че целият хаос и привидната безизходица не пречат на предопределеността да успява да просъществува.

Младежите, герои в свръхреалистичния роман „Изпарения“, изплуват от входовете на панелните блокове. Пътуват ежедневно в трамвая, където въздухът е смесица от миризмите на лук, спарени мокри палта и вътрешности. Понякога се напушват в изоставени сгради, а друг път се наливат с бира в някой задимен софийски бар и с часове говорят за литературна класика... Читателю, иде ти да кажеш, че според теб са отрепки, ли? Преди да отсъдиш, разгърни страниците и опитай да разбереш битката, която водят!