ЕДНА ДРУГА ИСТОРИЯ НА ПРЕХОДНОТО ВРЕМЕ

Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория?

Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо действащите хора не го следват. Слабото му влияние върху всекидневното поведение, върху политическото говорене и действие насочваше към причините – разминаване между конкретната емпирична реалност и нормативните понятия.

Книгата е своеобразна хроника на опитите през последните три десетилетия през конкретни казуси да се разкрият конфликтните точки между базисните ценности на демократичната теория с новата и непозната фактуалност на посткомунизма и важността на извлечения от това опит за двойното еманципиране – и на социалното познание, и на обществото.