БЪЛГАРИТЕ ДО ІХ В. - Духовна матрица и произход

Тази книга се роди в жажда за повече истина – така характерно за моето лъгано поколение. И с ясното съзнание, че историческата правда е многолика, но духът й е единен. Защото само този ефирен дух може да осветли в тяхната истинна логика и същина онези факти, събития и явления, които изграждат битието и съдбата на един народ. Единствено такъв подход може да създаде най-пълноценен исторически контекст. И да доведе до понякога горчиви, но най-добрите поуки. Основно по това текстът се отличава от различните интерпретации и от купищата томове научна и религиозна литература.

Книгата е опит за осмисляне на стари и нови факти от оспорваната българска история. Текстът води към основни и ключови взаимовръзки, доктрини и процеси, които разкриват скрити послания на хилядолетна духовност. Разказ за златната земя на музите и духовното наследство на пеласгите-траки-бриги-беси-скити-мизи-сармати-гети-словени и пр. – както и да е наричала историята предците на българите. И че в зората на времената е съществувала синархия, която бележи традиции в решаващата роля на Царе-Жреци-Пастири и династии в епичните преселения на нашите деди на изток към Азия и обратно – към балканската Мадара. Разказ за българската духовна спирала.

Има ли славяни и прабългари или е само геополитика. Според фактите, вероятно, съвсем други трябва да са етническите акценти за средновековните български държави, както и за тяхната мисия, а не онова, което упорито и дълго ни вменяват чужди ,,учители” и техните верни ученици. Нека сами да търсим отговорите.

Орфизъм, зороастризъм, мистериите на Митра и връзката им с българите. Първите християнски общини в Европа и златния християнски IV в. До какво са довели процесите на институционализиране и универсализиране на християнската църква – все по нашите земи. Значението на езика и писмеността за право-словието и православието български. Какво е реалното значение на събитията през IX в. за европейската и българската история?

За сложния нравствен механизъм и най-високата степен в духовното развитие на ,,остатъка” от потомството на прадревните тираки-траки, българите, свързани с изграждането на християнски мироглед. За Божията промисъл и драматичното редуване на Добро и Зло, залегнали в светогледа и манталитета и на днешния българин. Този процес е започнал още в Едемските времена, не е завършил с края на античността и е преминал с целия си блясък през I–XIV векове. За да потъне в продължителната общонародна, праведна и мълчалива исихастка молитва за спасение по време на турско-ислямското нашествие.

Текстът е за това, че тези процеси продължават и до днес. Защото, за да има възкресение, е нужно изкупление. Но преди всичко – коректно знание.