Старокитайската лирика е не само неповторима по своето тематично богатство и своята изразителност, а и по яснотата на своя език. Редом с личните вълнения са отразени съперничествата за властта, пререканията между големите фамилии, нашествията на чужди племена, селските бунтове.

Стремежът тук не е и не може да бъде да се представят всички автори и значими творби. Антологията е сравнително скромен опит да се предаде идейното и чувственото послание на малцина автори, тъй като само от династията Тан са запазени над четирийсет хиляди стихотворения. При избраните в настоящия кратък сборник класически произведения се прави опит семантичният превод да съгради наново самото светоусещане, което ги е породило.

Включени са поети, прочути с изящната си форма (Уан Уей), с ясния си език (Ду Фу), със сложната си образност (Ли Шан-ин) или с предизвикателния си изказ (Ли Хе). Присъства също Тао Юан-мин – един от малкото, които използват обикновен, ежедневен език и оказва влияние върху Уан Уей, Ду Фу и Хан Ю. Представени са също някои от първите китайски поетеси като полумитичната Су Сяо-сяо.