Разказите в Изведнъж... приличат на челната стойка в йогата: неудобни, трудно овладяеми, дори понякога болезнени, но несравними в способността си да ни помогнат да видим света с нови очи.
― World Literature Today

Най-добрата, най-зряла творба на Керет до момента – прекрасно обобщение на неговата меланхолична, чудата и вълнуваща проза.
― Тhe Independent

Тези разкази са едновременно литературно изтънчени и нелитературни, крайно забавни и лукаво сериозни. И при все че се развиват в съвременен Израел и преливат от секс и насилие, те са неразривно свързани с по-стари повествователни традиции като притчата, приказката и абсурдистките съчинения на Гогол и Кафка.
― The Guardian

...кара читателя да започва всеки нов разказ с вълнуващото предчувствие, че на следващите страници всичко е възможно.
― El placer de la lectura

Ако мястото в сърцето ви, съдържанието на портфейла ви или дължината на списъка ви с книги за четене не позволяват повече от един сборник с разкази тази година, изберете Изведнъж на вратата се чука.
― LA Times

-----------------
Етгар Керет (1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и - при удобна възможност - режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените си думи е “повече евреин, отколкото израелец”, но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив. Публикува първата си книга, "Тръби" (1992), едва 25-годишен и тя определя бъдещото му поприще: това на един от най-обичаните разказвачи в съвременната литература. “Учил съм се от Кафка, Вонегът, Кортасар – казва Керет, – но най-много са ми повлияли моите родители поляци. Бих нарекъл писането си посттравматично: от семейството, от което произхождам, и от страната, в която живея, съм натрупал достатъчно лудост и мъка за преработване...” Благодарение на следващите си сборници, "Момичето на хладилника" (1994), "Асамтой" (2002) и "Изведнъж на вратата се чука" (2010), Керет влиза в учебниците в своята родина, сдобива се с преводи в 37 страни на 34 езика – китайски, норвежки, грузински, дори корсикански, – става звезда в Щатите, Германия, Мексико, получава френски орден, а във Варшава в негова чест построяват най-тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации (арх. Якуб Шченсни). Започва ред съвместни начинания със съпругата си Шира Гефен: през 2005 г. двамата пишат детската книга "Безлунна нощ" и снимат филма "Медузи" (за чийто сценарий и режисура през 2007 г. получават Златна камера за дебют в Кан); ражда се техният син Лев.

Сборникът "Изведнъж на вратата се чука" се появява след близо осем години затишие и добива феноменален успех: 80000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година. През 2012 г. американското издание на книгата жъне втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьори като Уилем Дефо и Стенли Тучи, както и приятели писатели – Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус. От "Изведнъж..." насам Керет публикува детската книга "Рошавото момче коте" (2013) и сборника с есета от международната преса, наречен с алтернативните заглавия: "По-добрите седем/Неискрено ваш" (2014).