Избрано, том 2: Лирика. Малки прози

Това зад мене расте,
удължава се като сянка;
това пред мен се изплъзва
като риба от ръцете ми.
Само острието на ума
още ме брани и наранява,
държи ме насила будна,
крепи на върха си
моя дъх,
моя дух.
Отиват си едно по едно сетивата -
но умът ще затръшне последен
вратата!