Кавафис започва да пише поезия в сравнително зряла възраст, при това в поетиката и стилистиката на една нова, непозната художествена и интелектуална концептуалност, дръзка и предизвикателна, рушаща тихо и безмилостно каноните на триумфиращия по това време в гръцката литература, но и вече започващ да върви към упадък, казионен и все още властващ високопарен елиноцентричен романтизъм.
Проф. Кирил Топалов

Константинос Кавафис, безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си.

В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му.

Някои от най-значимите му произведения са написани, след като Кавафис навършва четиресет, и са публикувани след смъртта му. Едва тогава стиховете му получават вниманието и се радват на славата, които заслужават.

Творчеството на Константинос Кавафис се слави с брилянтно използване на метафори, естетичен перфекционизъм, исторически образи, митологични препратки и философски послания, а темите варират от несигурност в бъдещето и фаталистична носталгия до екзистенциални дилеми и чувствени удоволствия.