Името на литературния критик Малчо Николов (1883-1965) се откроява сред талантливите сътрудници на сп. „Златорог" (1920-1943) със своето неотменно и постоянно сътрудничество през всичките 24 годишнини на списанието. Сам по себе си този факт говори достатъчно както за качеството на неговите текстове, издържали на високия естетически критерий на главния редактор Владимир Василев, така и за човешките добродетели на критика - отзивчивост, отговорност и благородство на духа.

В отдадения си на българската литература живот Малчо Николов споделя идеята, че нейното познаване не бива да бъде просто цел на българското образование, а част от възпитанието в любов към езика и отечеството ни. Един чист от каквато и да било агресия патриотизъм, чието водещо начало е просветеният хуманизъм. Това е разбираемо, като се има предвид, че той е бил дългогодишен учител по литература и просветен деец. Това обстоятелство прави текстовете му разбираеми за широк кръг читатели и особено полезни днес, когато е необходимо да четем разумно и критично история ни.

Настоящото издание представя хронологично в два раздела - статии и рецензии - всички текстове на Малчо Николов, публикувани в сп. „Златорог". То е първо по замисъл и осъществяване и проследява израстването на Малчо Николов като критик от вдъхновените му начални текстове за представителите на кръга „Мисъл" - П. П. Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров и Мара Белчева, до поетите и писателите ни от 30-те и 40-те години на миналия век.

Изданието проследява и в подбрани от архива на критика документи най-съществените моменти от личната и творческата му биография.