“- В каква студена страна живеем – каза Остап. - Тук всичко е скрито, всичко е нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с неговия свръхмощен данъчен апарат не е в състояние да открие съветския милионер. А милионерът може да седи сега на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира “Тип-топ” за четирийсет копейки. Ето защо ми е криво!
- Значи мислите – попита след малко Балаганов, - че ако се намери такъв таен милионер, тогава?...
- Не продължавайте. Знам какво искате да кажете. Не, не, нищо подобно. Аз няма да го душа с възглавница, нито да го удрям с лъскав пистолет по главата. Не, никакви идиотщини. Ех, само да можех да намеря такъв индивидум! Така ще подредя всичко, че той сам да ми донесе парите си на чинийка с небесносиня ивичка.
- Това е чудесно! - усмихна се доверчиво Балаганов. - Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и почна да обикаля масата. Примляскваше жалостиво с език, спираше и даже отваряше уста – ха да каже нещо, - но не го казваше, сядаше и пак ставаше.
Остап равнодушно наблюдаваше еволюциите на Балаганов.
Сам ли ще ги донесе? - попита изведнъж със скърцащ глас Балаганов. - На чинийка? Ами ако не ги донесе? И къде е това Рио де Жанейро? Далече ли е? И няма как там всички да са в бели панталони. Я, стига Бендер. С петстотин хиляди човек може и тук добре да си преживява.
- Безспорно, безспорно – каза весело Остап, - може да си преживява. Ама я не пляскайте залудо с криле. Нали ги нямате тези петстотин хиляди.
На безгрижното, неразорано чело на Балаганов се появи дълбока бръчка. Той погледна колебливо Остап и процеди:
Аз познавам такъв милионер. Работата може и да стане. "