Зими и лета

Стои
облегната на желязното перило на външната
стълба и се колебае за миг. После тръгва с бавни
и несигурни стъпки надолу, подпирайки се.
Стълбата е извита в края. Всичко отминало е
високо зад нея. Работата е свършена. Остава да
прекрачи в улицата. По нейния си мек и
незабележим начин - едва-едва. Както беше
живяла - с лекота.