За произхода и славата на славяните. Реч на отец Винко Прибойевич

Извадка

„Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний[1]) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик[2]) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний[3]) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик[4]), по-късно били наречени картагенци.“, Pribojević (1532).

„След този потоп, както четем в Битие X.[5], Яфет, най-малкият син на Ной, сред другите си синове има и син Тирас. Той (според Йосиф Флавий, който представя най-старата еврейска история) нарича своите потомци тирани, а гърците променят името им на "траки". Защото от Тирас (както доказва св. Йероним[6]) идват траките, които (както казва Страбон[7]) говорят мизийски език. Поради тази причина тракийският и илирийският език са били едни и същи за римляните, които (ако вярваме на Апиан от Александрия[8]) са смятали мизийците за илирийци[9]. А гетите, които по-късно (както смятат Исидор, Иван Балбо[10] и св. Антонин[11]) са наречени готи, използват същия общ език като даките и мизите (както твърди Страбон[12]).

От това ясно може да се заключи, че мази, илири, даки и гети са потомци на Тирас и че всички тези народи са произлезли от траките. А именно траките, един от най-храбрите европейски народи, са разделени (споменато от Плиний[13]) на 50 военни окръга.

По техните граници (както твърди Солин[14]) се простира от север долният Дунав, от изток Черно и Мраморно море, от юг Егейско море, а на запад низините на Тракия, обширни и могъщи земи, разделени между големи и жестоко войнствени народи (както твърдят Исидор[15] и Орозий[16]), се намира Македония. Всъщност гърците (както казва Страбон) са вярвали, че гетите са траки, които живеят на единия и на другия бряг на долния Дунав, така че и едните, и другите са били мизи и траки. Оттам, у Страбон[17], изречението на Менандър[18]:

„…Всички траки и особено ние гетите. Гордея се, че принадлежа към този народ!“ „

„Тирас, от друга страна, седмият син на Яфет, е (както се вижда от това, което вече казах) е родоначалник на тракийската раса и от него е произлязла цялата раса, която сега носи името „славени“. “, Pribojević (1532).

…

„А какво можем да кажем за това, което Тукидид[19] твърди, че огромните области между Византия и Пула, включително голяма част от Тракия и Мизия и цяла Илирия, се наричат ​​Македония? Той ясно казва:

„Аз вярвам, че Тракия, Мизия и Илирия не трябва да се отделят от Македония, защото не се съмнявам, че траки, мизи и илири са свързани с македонците чрез връзката на едно и също семейство.“

…

А именно гърците, както и латините, наричали едни от синовете на Тирас траки, едни мизи, едни гети, едни даки, едни македонци, едни фригийци, едни вандали или винделици, а някои гетули заедно с амазонките[20]. Очевидно е, че безброй народи са обхванати от тези имена[21].

[1] Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) кн. 6., гл. 2. C. Plini Secundi, Naturalis historiae, libri XXXVII, Lipsiae 1906, str. 430-Plinie VI, 2.

[2] Сабелик (1560) Енеида I., кн. 7. Marcus Antoni Coccii Sabellici, Opera Omnia, liber I, Basileae 1560, Sabellicus, Enneadis I, стр. 1145.

[3] Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) кн. ІІІ., гл. 18. C. Plini Secundi, ed. cit. 19 (23), стр. 284

[4] Сабелик (1560) Енеида Енеида I., кн. 9. Marcus Antonius Sabellicus, Enneades, I. lib. IX, ed. cit. vol. I, стр. 190.

[5] Генезий, Йосиф (X.), Стара еврейска история, том. 1., гл. 11. Flavii Josephi, Opera in Niese, vol. I. Antiquitatum Iudaicarum, lib. I-IV., lib. C. VI, Berolini 1887, стр. 30.

[6] Йероним (1766) в разказа Битие. S. Eusebii Hieronymi Stridonensis Presbiteri, Liber hebraicarum questtionum in genesim, виж J. P. Migne, Patrologiae latinae T. XXIII – S. Eusebius Hieronymus, Parissi 1883. Tomus III, стр. 100.

[7] Страбон (ок. 30 пр. Хр. – 30) книга 7. Че гетите говорят на същия език като траките, казва (Strabo, VII, 3-303, 305), а в VII, 303 приравнява мизите с гетите.

[8] Апиан (90… – 160…) Илирийска война. Appiani Alexandrini, Romanorum historiarum de rebus illyricis, VI. Parisiis 1887

[9] Исидор (ок. 560 ди 636) Етимологии, кн. IX. Isidori Etymologiae (Etymologiarum sive originum libri XX(?);) е печатана за първи път през 1472 в Augsburg от Günther Zainer.

[10] Иван Балбо, Общ речник на Гетите.

[11] Антонин, II, част от Хрониката, раздел XI, гл. 7. Резюме на втория том от историческата част на Дон Антонин (domini Antonini Archiepiscopi Florentini), архиепископ на Флоренция. Където се казва: "По същия начин и царят на гетите, великият син на Гадерик, след унищожаването на остров Сантия, вече държал на пето място княжеството на готите, по-рано наричани гети, заедно със земите на Скития , влязъл със своя народ." - Той цитира дял XI, глава VII, лист 67.

[12] Страбон (ок. 30 пр. Хр. – 30) к. 7. Strabonis, Geographica, VII-

[13] Плиний (*25-24.8.62 - † ок. 113-115) том. IV, гл. 2. C. Plini Secundi, Naturalis historiae, libri IV, Lipsiae 1906, str. 430-Plinie VI, 2.

[14] Солин (III.) кап. 15. C. Julii Solini, Collectanea rerum memorabilium, c. 15., Berolini, 1864-

[15] Исидор (ок. 560 ди 636) Етимологии, кн. XIV. Isidori Etymologiae, libri XIV.

[16] Орозий (ок. 385 – ок. 418) кн. 1. V. Pauli Orosii, Historiarum adversum pagano,s libri V.. Lipsiae 1889-

[17] Страбон, кн. 7. Strabonis, Geographica, VII.

[18] Менандър (*342/341 пр. Хр. - † 291/290 пр. Хр.)

[19] Тукидид, том. 1. Thukydides (…454 – 399…396 пр. Хр.)

[20] Гетули, амазонки.

[21] Някога различни имена на славяните: траки, мизани, гети, дучани, македонци, илири, роксолани, моски, фрижани, вандали.