Знаменитият метафизически поет и проповедник Джон Дън е съборен на легло от тежка болест, която го отвежда до границата на смъртта. Опитни специалисти, включително личните лекари на краля, се затрудняват да открият причината на заболяването и да проведат лечение. Пациентът е напълно изтощен, няма сили да продължи редовните си проповеди в храма и е обзет от мисли за края. Най-лошото постепенно отминава.

Първото, с което се захваща след това, е да опише възникналите по време на болестта преживявания и размисли. Тези изповеди излизат от печат в книга, озаглавена „Богопосвещения по внезапни поводи и различните степени на моята болест“, която става най-често издаваното и цитирано произведение в проза на големия поет, неговото духовно завещание. В България излиза за пръв път със заглавието „За кого бие камбаната”, ключова фраза в книгата.

-------------------

Джон Дън (1572 – 1631) е роден в Лондон в семейството на католици нонкомформисти, които не се отказват от вярата си. Майка му е от рода на сър Томас Мор, екзекутиран заради отстояването на независимостта на Църквата от кралската власт. На единайсетгодишна възраст Джон започва следването си в Оксфордския университет, а три години по-късно го продължава и в Кеймбридж. В ранните си години Дън пише любовна лирика, сатири и епиграми, както и парадоксална есеистична проза. По-късно става декан на централната лондонска катедрала „Св. Павел“ и създава възвишена и екстатична религиозна поезия.