В „Захранване на нощта“ има два свята – единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо – пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг.
Кристин Димитрова

Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят. Марин Бодаков С какво се захранва нощта в новата поетична книга на Иглика Дионисиева? С благата вест за човека, отправена към Създателя от птицата? В сгъстения чувствен мрак прозира пиршеството на празника – не абстрактен календар, а тайно битийно мъченичество. Жито, което покълва в разпадащия се свят. Поезия на привидната сломеност.
Христина Мирчева