Талантливата художничка Стела смята, че Бог или Вселенският разум – или както искате го наречете – ни е предоставил всичко, от което се нуждаем – удобни тела, здрав разум, чувства, които смекчават битието. Изгреви, залези, дъжд, сняг – с какви ли не красоти е дарен човекът на своята планета.
Ала най-голямото му богатство е, че е ощастливен с дара на свободната воля.
Тя му дава възможност да реди сам своя живот, сам да решава какво да стори със собственото си съществуване. Съмнителни авторитети, като вестникарския хороскоп, декоратора, разбиращ от фън шуй, и подобни, не са необходими, за да бъдеш щастлив.
Така мисли Стела. Обаче сънят, който я спохожда периодично още от детството, свързва младата жена със съдбите на далечни, непознати хора...
И идва денят, в който тя най-сетне ще усвои урока, чийто смисъл й е убягвал дълго, много дълго, цели епохи...

Две повествования преплитат нишките си в първия роман на Джеси – Даниела Кънева.
Едната ни отвежда назад във времето – в средновековна Португалия, където да не следваш предначертания от традициите житейски път, е разрушително. Другата нишка минава през живота на наша съвременничка – умна и красива млада жена със сложна съдба.
Битието й на "осъдената душа" Ещер де Протетуш, и на нестандартната, свободолюбива Стела е изпъстрено със случки и хора, сякаш огледално отразени едни в други. А "коренът" на болезнено-разтърсващите събития е някъде, където никой от нас не може да надникне.
Романът търси отговори на въпросите, които всеки си е задавал – има ли съдба, можем ли да се противопоставим на общоприетото, как да избягаме от онова, което "ни е писано"...
И ги намира.