Заложник на времето

Христо Стефанов трагично, неочаквано и рано приключи жизнения и творческия си път; много рано неговото литературно-критическо творчество се оказа завършено. Малко живя той и живя трудно, колебливо, с някакво мъчително вдъхновение на човек с голям талант, но и с неразрешими противоречия и непреодолими прегради, ограничения, комплекси, характерни за човек, който търси, съмнява се и не смее да каже цялата истина. Да, той се страхуваше, макар често да се правеше на смел и безкомпромисен. Всъщност той наистина беше и смел, и безкомпромисен и лично мене това необичайно съчетание на страх, съмнение и смелост ме впечатляваше най-силно, но и ме смущаваше дълбоко и дори ме плашеше необяснимо.”

Панко Анчев