„Залезът на Запада. Опит за морфология на световната история“ е най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880–1936) – немски философ и историк, един от класиците на философията на културата. Излязла в два тома след края на Първата световна война (т. 1 – 1918 г., т. 2 – 1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес.

Двата тома на „Залезът на Запада“ са свързани от единна концепция. Историята на човечеството О. Шпенглер разглежда от различни страни: в първия том на основата на изкуството и науката, а във втория – от гледна точка на религията и политиката. В много от случаите препратките към първия том са необходими, за да се изясни съдържанието на втория.

„Залезът на Запада“ е мощна интелектуална провокация, предлагаща нов прочит на историята на човешката култура; блестящо написана, книгата се чете по-скоро като художествено, а не научно произведение.

Оригиналността на Шпенглер е в това, че той не иска да бъде романтик, не иска да тъгува за умиращата култура на миналото; иска да живее в настоящето, да приеме патоса на цивилизацията. Той иска да бъде гражданин на световния град на цивилизацията и проповядва цивилизаторската воля към световно могъщество. У Шпенглер отсъства цивилизаторските целеустременост и самодоволство, липсва вярата в абсолютното превъзходство на неговата епоха и на неговото поколение над предишните епохи и поколения.

Николай Бердяе