В края на XVIII век шестващите по света нововъведения в областта на правото достигат и до Османската империя. Новаторските идеи намират място в приетия през 1839 г. Гялхански хатишериф, документ, в който за първи път принципът на равенството пред закона е определен като държавна политика. След шумно прокламирания декрет много важна задача пред турските държавници е конкретното реформиране на правната система, а това изисква да се изработят такива закони, които да съответстват на духа на епохата, да са достойни за една обновяваща се държава и приложими към всички поданици, независимо от тяхната конфесионална и етническа принадлежност.

Поради значимостта на темата и обществения интерес, официалният печатан орган на Дунавския вилает, в-к „Дунав“, отделя широко място на преобразованията в областта на съдебната система, преобразования, извършвани с цел нейното модернизиране и доближаване до европейските стандарти. На страниците му редовно се публикуват султанските укази и правителствените разпоредби, предлагат се статии с коментари за състоянието на правото, на правните институции в държавата, съпоставени с европейските правни норми и достижения.