Жал ми е за камъка

Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935-2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се поне веднъж до тях.

„Поредица от вълшебни мигове“ ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им определение. Виеру е сякаш поет от друго време, от друг свят, далече от прозата на забързания ни ден, дори от технизирания ни век. Чужда на новите школи, постмодернистичните подражания и експериментите е тази лирика. Национална по характер, поезията му използва богатата фолклорна традиция, като я довежда до нова съвременна поетика. Майката, Родината и Любовта са трите основни мотива в неговата поезия, които често се отъждествяват, за да изразят личността на лирическия герой. Образите са ярки и изчистени, необичайни и същевременно с ясен смисъл.