Епистоларно с капчица от роза

Никола Анков е роден във Варна преди сто години...

Завършва туй-онуй, след казармата се изявява като шофьор на линейка, после театър вятър и... накрая изненадва и себе си, като завършва хуманна медицина в родния си град, за дива радост на махленските котки и кучета. Работи в добруджанския край по разпределение акушер-гинеколог, за радост на местните дами, след което решава да обиколи света по море, влизайки в ролята на корабен лекар и давайки празни надежди на акулите...
Намира време да чете и пише, дори и публикува в местния и централен печат. Осенен от късмета на неудачника печели трето място в анонимен конкурс „Житни класове 84" в Толбухин, след което бавно заглъхва като ехо след внезапно паднал гръм...

От 2008 започва Преображение Господне в душата му народен поет и той се решава да издаде стихосбирка на среднощните си видения, за да не го сметнат за кварталния луд, сиреч да легитимира и на хартиен носител, подвизите си из родни електронни сайтове.

Приятно четене, мой бъдещи читателю!

Авторът