Емине

"Сега лежеше на пода пред Силян, замислена и гола в сияйната си самотност, а той палеше цигара след цигара, апартаментът се обгръщаше в дим, телефонът от време на време звънеше, той очакваше обясненията й. Смяташе се за техен собственик, смяташе, че ги притежава по право.
- Не мога да ти разкажа защо избягах, защо исках да умра, защо се върнах - каза тя тихо и го погледна с големите си светли очи. - Никога няма да мога да ти разкажа. Ако не успееш да ми повярваш, ще трябва да си вървя."