Мистериозен автор води до екстаз ума, тялото и душата

Колко дълго може да остане анонимен богатият и прочут автор на „Адът на Гейбриъл” и „Екстазът на Гейбриъл”?

Възможно ли е да останеш анонимен в дигиталната ерата, когато личният животът на богатите и известните е на всеобщо удостояние, когато всеки споделя информация за себе си в социалните мрежи? Авторът на „Адът на Гейбриъл” и „Екстазът на Гейбриъл”, подписал се с псевдонима Силвейн Рейнард, успява да го направи. Въпреки че сключва договор с издателя си за седемцифрена сума, а романите му са продадени в милиони копия, той продължава да крие кой е всъщност. Никой не го е виждал, а агентите му позволяват интервюта с него единствено по имейл. Малкото, което е ясно за Рейнард, е, че е канадец и че се представя за мъж.

Самият Рейнард няма желание да става публична фигура: „Мога да вляза в някоя голяма книжарница, да видя изложени книгите си и после да се слея отново с хората.” Колкото по-популярни стават книгите му обаче, толкова по-трудно ще бъде да опази в тайна личността си.
В България авторът е познат с романа „Адът на Гейбриъл”, а на 6 декември ще излезе брилянтното му продължение – „Екстазът на Гейбриъл” - изящна любовна история, която ще доведе до екстаз ума, тялото и душата на читателя.

Професор Гейбриъл Емерсън се предава пред любовта. По време на романтично пътешествие с бившата си студентка Джулия Мичел в Италия той й разкрива света на чувствеността и сексуалността и я издига до неподозираните висини на екстаза.

Но когато се завръщат у дома, щастието им е заплашено: неизяснени връзки от миналото на Гейбриъл, донос от страна на колежка на Джулия и академични интриги прекъсват техния рай. Администрацията на университета започва разследване на отношенията им и Гейбриъл е призован да отговаря за постъпката си.

Той затвори очи и си спомни:
Джулиан с цялото й великолепие, лежаща по корем с гол гръб, отчасти увита в чаршаф, гледаща го с обожание, с разрошена от секса коса и сладка, сладостна усмивка...
Искам да бъда първият и последният мъж в живота ти. Обичам те, Джулиан. Предлагам ти сърцето и живота си.
Тя се унесе в сън:
- Гейбриъл?
Устните му, долепени до кожата й, безмълвно оформиха някакви думи, но тя не чу нищо.
- Толкова ми липсваше – прошепна през сълзи.
Гейбриъл мълчеше, но дланта му политна да изтрие сълзите й, после притисна устни до лицето й.
- Знам, че ме обичаш, но защо не ме обичаш достатъчно, за да останеш с мен, Гейбриъл...
Ръцете, които я държаха в прегръдка, се отпуснаха и постепенно изчезнаха, оставяйки я сама в студеното пусто легло.

Дали лошите решения, които е вземал в живота си, най-накрая ще се обърнат срещу Гейбриъл и той ще загуби всичко, дори и Джулия?
Дали всеки от тях ще се върне към миналото си и ще се остави то да го погълне?
Или ще се борят, за да останат заедно?