Дъщерята на скулптора

Дъщерята на скулптора (1968) е портрет на едно приказно детство сред природата, изкуството и фантазията. Финландската писателка Туве Янсон разказва в 19 ярки фрагмента най-нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентрич-ното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими приятели; за опасностите, които дебнат в плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни и подмолни врани; за детето, което се опитва да ядоса Бог с надеждата той да му се яви. С предговор за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве.

Книга на премеждията, в която снегът е като “сиви длани със стотици пръсти”, един юрган се свива в юмрук, а ледът диша... Четенето на Янсон е като връщане в детството: необясними неща се случват, когато възрастните вземат решения, и е неразумно да се преструваме, че знаем какво следва. Към живота, внушава ни авторката, е най-добре да се доближаваме предпазливо и почтително.
– The Guardian

Дъщерята на скулптора описва – в стегната проза с привкус на съновидение – не по-зле от която и да е биография началните години на Янсон и зараждането на нейното най-прочуто творение. Темите ѝ са утехите на дома, сигурността на семейните връзки, радостите на детството – същите неща, около които постепенно се изграждат и муминтроловете.
– Financial Times

Туве Янсон без съмнение имала дълъг, интересен живот. Но Дъщерята на скулптора се чете не като извор на детайли от него, а като поредното доказателство, че тази авторка е сред най-бляскавите и енигматични разказвачи на ХХ век.
– The Boston Globe

През 1967 г. Туве Янсон, на върха на славата си, заявява: “Не ми се играе, работи ми се.” С което иска да каже, че тепърва ще пише за възрастни... Книгата ѝ Дъщерята на скулптора – интелигентна, чувствителна, трогателна и хумористична – е повратната точка в нейното творчество.
– A tempo