Имало едно време едно момче. То си имало прабаба и две баби, които често му разказвали приказки. Прабабините били кратки и смешни, а бабините – по-други. Едната баба му четяла истории от дебела книга без корици. Приказките били страшни и странни, та когато момчето пораснало и разлистило книгата, разбрало, че това е Старият завет.

Другата баба пък идвала всяка есен от село и оставала през зима у тях. С нея, освен приказки, донасяла и пълна торба с диви дюли. Нейните истории били за хората от селото, за кучето Балкан, за вола Първан и кравата Неда. А дивите дюли така силно миришели, че от аромата им момчето бързо заспивало вечер, като така и не разбирало дали е заради уханието им или заради тия чудни приказки.

После, както се случва с всички, момчето пораснало, но любовта му към историите останала. Тя го повела от село на село, където да дири баби и дядовци, които знаят и могат да разказват приказки. И когато случело на такива, бързало да запише чутото. Това са част от тези истории.