Провал след провал – животът на Едгар Фриймантъл губи смисъл. По съвет на психотерапевта си той наема къща на Дума Ки – красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват, Едгар започва да рисува и постепенно се връща към живота. До голяма степен приносът е и на новите му приятели: Уайърман – човек, който крие дълбоките си душевни рани, и Елизабет Истлейк – старица, чиято мрачна семейна история е неразривно свързана с Дума Ки.

Оказва се обаче, че талантът на Едгар е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват...

---------------

Всяка страница е като докосване по бузата: понякога е милувка, а понякога шамар... но всяка страница, всяка дума остави страхотен отпечатък върху мен.
По средата на книгата ме обзе страх да я довърша, но не успях да спра да разлиствам страниците. Не знам дали това е най-добрата книга на Стивън Кинг, но тази ме впечатли повече от всяка друга художествена литература, която съм чел.

Читателско мнение