Людмила Миндова е завършила специалност „Славянска филология“ в Софийския университет, където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016).

„Другата Итака“ е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач – Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич...

Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит...

В един ироничен вариант подзаглавието на „Другата Итака“ би могло да бъде не „за дома“, а „за дима на литературата“. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде много и твърде болезнени основания. И все пак дом, докато все още помним какво е къща с комин и дим, излизащ от него. И защото ние сме само временни гости в този създаван, разрушаван и отново издиган от нищото дом – и би било проява на самонадеяност да си мислим, че той започва и свършва с нас.