Двама приятели, и двамата около 65-годишни, се срещат един път седмично в заведение, наречено „При чешкото посолство”. Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно единият е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък. Двамата разговарят за отминалите времена,коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги губи под влияние на мрачната картина на света. Под тази планина от изговорени думи се крие, без да е изговорена, но все по-доловимо, драмата от разочарованието от живота, както и страхът от стареенето, от болести, раздяла и смърт. В тази драма драматичното играе само допълнителна роля, но това е само привидно.

Това е най-новата пиеса на Петер Турини, чието представяне предстои през м. ноември т.г. в „Театър ан дер Йозефщад" във Виена, в която автора по своя специфичен начин разказва с много симпатия и ирония за двама души в края на техния живот.