Понякога трябва да си мръсница, за да оцелееш. Понякога само това е опората на една жена. Всичко, което съм извършила, беше от любов… любовта на всяка майка към децата й. Най-силната любов, която съществува на света, а също и най-страховитата. Няма по-голяма мръсница от майката, уплашена за децата си.

Долорес Клейборн ще разкаже историята си.
Само дето от полицията не очакват тъкмо такава история.
Долорес Клейборн ще направи самопризнание…

Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било.

Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака.

Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант, ами… тя убива. И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.

История, каквато може да се роди само във въображението на Стивън Кинг: за силата на майчината обич и за ужасяващите й последствия… за нямата ярост, способна да превърне любовта в омраза, за мрачните тайни и грехове на пуританското общество.

--------------

Впечатляваща история и толкова силен глас. И тъй като самата история е доста очевидна, всичко се върти около това колко добре е изградена, а както казват "дяволът се крие в детайлите". И наистина историята е много по-сложна и интересна, отколкото изглежда на пръв поглед. Най-вече, авторът ни кара да влезем дълбоко в кожата на Долорес Клейборн.

Читателско мнение