очерци, пътеписи, разкази

Иван Б. Иванов (р. 1933, с. Медовина, Поповско) завършва специалността “Живопис” в Националната художествена академия в София през 1959 г. През годините участва активно в художествения живот на страната с графика и живопис. Урежда самостоятелни изложби в България, както и в Париж, Будапеща, Дамаск, Кабул и др.

От ранна възраст, заедно с рисуването, обича да си записва впечатления от живота и хората.

В книгата „Докосване“ са събрани спомени за големи български художници, с които авторът е общувал. Те носят неповторимата атмосфера на едно време, което вече го няма. Разказите са написани по истински случки, пътеписите носят колорита на местата, където е бил художникът, пречупени през неговия поглед.

„Кабул река тече мътна и застояла. Водата е зеленикава – гранясала. Някой е клекнал и cи върши работата, срамът, види се, вече е изчезнал. По-надолу други се плискат – измиват лицето си преди молитва, както го изисква коранът. Една специфична миризма се разнася навсякъде. Зловоние.
Хората като раса са като нас. Същите изострени черти. Правилни носове, хубави големи очи. Би могло де се каже, че са красиви, ако не cа толкова измъчени. Може би са по-мургави – дали от хигиената, или от друго, не знам. Носят бели платнени панталони и такава риза върху тях, на главата – чалма или някаква шапка, кой каквото е намерил. Върху тези дрехи обикновено обличат европейско сако или шлифер. Обувки според човека – най-често са боси.
Жените, които срещаме, са облечени по европейски, някои са забрадени. Фереджета и шалвари няма, независимо че са мюсюлмани.
В центъра на града е издигната бесилка. Който изнасили жена, веднага бива окачван. Парадоксално е сред толкова смърт наоколо. Когато убиеш човек, аллах така е рекъл, ако си съблазнен, не дай боже, те бесят... Не разбрах кога за последен път са я използвали.”

„Великата китайска стена, за която сме чели и слушали толкова много, се намира на 70 км от Пекин – западно. Пътят до нея, след като се излезе от предградията, продължава по 30-километрова магистрала с осветителни тела от двете страни. Строи се модерно и солидно. Край нея всичко е обработено и облагородено. (...)

Стената е уникално съоръжение – едно от осемте чудеса на света. Тя лази по билото на планината, извива се в зависимост от характера на терена и се губи далеч на хоризонта. На времето преди хиляда години е била сериозна преграда срещу враждебните племена. По нея са се водили стотици сражения. Стената е дълга 5000 километра. От кула на кула са палели сигнални огньове, които са пренасяли за кратко време сигнали от единия до другия край. Широка е 5–8 метра. По хоризонталните участъци са се движили коли, останалата част е на тераси със стълби и бойници. Височината е в зависимост от достъпността на местата, не по-ниска от десетина метра в равните участъци. Голяма част от нея е разрушена, друга част сега се руши. Китайците имат може би особено чувство за уют или неприкосновеност – наоколо са построени нови чудесни вили или резиденции в полите на планината. Всички са заградени с високи и дълги стени, напомнящи в миниатюра голямата.”