История за любовта към принца, но и за любовта, която дължим на самите себе си.

Изабел била напът да спечели сърцето на красивия принц и да бъде щастлива. Само че не тя била красивото момиче, което загубило стъклената си пантофка на бала и омагьосало сърцето на сина на краля. Изабел била доведената сестра, която решила да отреже пръстите на краката си, за да влезе в пантофката на Пепеляшка. Която сега е пълна с кръв.

Когато принцът разбрал, че е бил подведен, веднага изхвърлил измамницата. Но така ѝ се падало, нали? Така се падало на безличното момиче в свят, който издига на пиедестал красотата. Така се падало на непокорното момиче, което отказвало да стои с наведена глава.

Изабел направила опит да се впише. Да оправдае очакванията на майка си. Да бъде като доведената си сестра. Да бъде мила. Да бъде хубава. Но ѝ се налагало да реже едно по едно парчета от себе си, за да оцелее в свят, който не ценял момичета като нея. И това я направило озлобена, завистлива и празна...Докато не получила шанс да промени съдбата си и да докаже онова, което грозните доведени сестри винаги са знаели: нужно е нещо повече от любовна мъка, за да прекършиш едно момиче.