Запознах се с Ема на 19.06.2018 г. Помня дата съвсем точно, защото след нея животът ми се промени. Предстоеше ми да навърша 40 години след по-малко от месец и бях започнала да се чувствам дискомфортно от този факт. През главата ми преминаваха страховете от последствията, които води със себе си всяко 4, 5, 6 и нататък число след цифрата на годините, отчитащи възрастта – бръчки, отпусната кожа, наднормено тегло, висок диоптър, менопауза, промяна във физиката, стойката, характера… Колкото и да ме радваше факта, че на тази възраст съм жива, че мога да се грижа за близките си и да трупам спомени и опит с всеки изминал ден, раздялата с младостта и предстоящо неизбежните промени, които ще се случат в тялото ми с навлизането в средната възраст ме плашеха. Именно в този преломен за мен момент се запознах с Ема. На пръв поглед – случайно, макар аз отдавна да не вярвам в случайностите.

Тя се появи в живота ми точно тогава, когато имах нужда да чуя, че бръчките са следствие, а не факт, че не е задължително лицевият контур да се свлече надолу, че необходимостта от очила се дължи на слабост в очните мускули, че хормоните и настроението ни зависят не от нещо друго, а от храната, която сами избираме да сервираме в чинията си, че от правилната стойка и позиция на тялото зависят качеството на дишането, функционирането и регенерацията. А за дишането и регенерацията Ема знае много…:-) До мига, в който в ръцете ми попадна ръкописа на тази книга бях убедена, че съм срещнала Ема в точния момент.

Сега вече, четейки всички тези “златни” съвети за бременни, си мисля, че съдбата е трябвало да ни срещне преди 8 години, когато бях в очакване на първото си и единствено дете. Ако тогава знаех всичко това, което днес всяка бременна ще има като коз след прочита на “Дневникът на една бременна”, “Регенерация” или “Шокиращо полезна книга”, дните и нощите ми щяха да преминат много по-различно. Тогава аз бях объркана от противоречивите съвети, които слушах или четях в интернет. В желанието си да се подготвя за всичко ново, което предстои да ми се случи, се опитвах да събирам информация за всичко, свързано с бременността по месеци, с раждането, с отглеждането на новородено, с възпитанието и създаването н а н а в и ц и, а чутото или прочетеното често си противоречяха.

Накрая реших да се доверявам на интуицията си, защото останах с впечатлението, че каквото и да направя, може да се окаже погрешно… Няма да изпадам в излишни подробности. Чрез проба-грешка успях да премина през това. Нямах привилегията тогава до мен да достигне такова четиво с грижливо събрани съвети, които да представят нещата толкова лесно и логично.

Четири години след раждането на сина ми неочаквано разбрах, че отглеждам в себе си миомен възел с диаметър 9 см. Докато избера на кой специалист да се доверя, за да ме оперира и да си запазя дата за операция, размерите на тумора в мен вече бяха достигнали 13 см. Докторът спази обещанието си да запази матката ми, но една евентуална втора бременност би била изключително рискова.

Едва сега разбрах, че причините за образуването на миомния възел са били в следствие на моя начин на живот, на храненето и стреса, които аз допуснах да стигнат до тялото ми. Ето защо считам, че всяка бременна, която ще получи лесния достъп до информацията в тази книга ще може да счита себе си за щастливка. Тя не само ще знае как да предложи най-добрата възможна среда за оформянето на зародиша в себе си, но също така ще знае как да се грижи за бебето си след като се появи на бял свят. И нещо още по-важно: ще знае как да се грижи за самата себе си. Защото, както каза Ема: “Ти си най-важната! Ако ти не си добре и детето ти няма да бъде добре. Ти трябва да си здрава, силна и щастлива, за да може да се грижиш за него.”

В заключение ще си позволя да дам един съвет от себе си:
Наслаждавайте се на всеки миг от този период, защото привилегията да бъдеш майка е една от най-значимите! Отбелязвайте всеки повод за радост, запаметявайте всеки хубав миг и се радвайте на живота, защото имате потенциала да го изживеете по възможно най-добрия начин. Всичко е във вашите ръце! Вече го знаете, нали?

Габриела Тодорова-главен редактор, сп. Lazara