За Историята на идеите, още повече за най-ценните сред тях, вековете имат толкова значение, колкото за диамантите: епохите и личностите могат само да ги обработват, да увеличават или приглушават блясъка им, без да се променя тяхната удивителна трайност. Такава е идеята за Свободата - притегателна, кристално ясна и същевременно исторически неизбежно проблематизирана. Това подсказват включените в сборника текстове от трима автори на разстояние повече от четири века - Етиен дьо ла Боесѝ, Ерих Фром, Пол Валерѝ. Дори свободата да е органично дадена като усещане, като способност за вдишване, казва Валерѝ, идеята разперва вътрешните криле на освободеното същество, стига то само да не се спъва в задушливия комфорт на доброволното робство, защото то според Фром може да причини края на човешката история. Ще рече: свободата предполага сложен и противоречив процес на осмисляне и придобиване. Има собствен път, осеян с бариерите на въпроса, поставен още от Ла Боесѝ: „Дали животът в робство е щастлив живот? И живот ли е изобщо?”

Представените тук философи са категорични в едно - ако първата крачка в преодоляването на доброволното робство е неподчинението, то всяка следваща крачка по „пътищата, където вече няма никакви бариери или забрани”, е ценна по силата на желанието за достоен живот и прогрес, отмерен по степента на съхранената и разширена свобода.