Динамика на несъзнаваното

Твърде малко от хората са артисти, творци в живота и разбират, че изкуството на живота е най-изисканото и най-рядкото от всички изкуства – да изпие до дъно чашата благодатна красота, кой умее това?

ЗА СТАРОСТТА И ОСТАРЯВАНЕТО

„Не, съвършено неподготвени, ние навлизаме в пладнето на живота, дори нещо по-лошо, правим го с погрешната идея, че при погрешните предпоставки нашите предишни истини и идеали ще ни послужат. Не можем да живеем следобеда на живота си по същата програма както утрото, защото това, което е много сутринта, ще бъде малко вечерта, а това, което е вярно сутринта, няма да е вярно вечерта...

Остаряващият човек би трябвало да знае, че неговият живот не отива нагоре и не се разширява, а налага един неумолим вътрешен процес на стесняване на живота. За младия човек е почти светотатство или поне опасност твърде много да се занимава със себе си, за по-възрастния човек е задължение и необходимост да отделя сериозно внимание на себе си. Слънцето прибира лъчите си и осветява себе си, след като е прахосало изливало светлината си върху света…

Различни би трябвало да бъдат целите във втората половина от живота, в сравнение с първата: разширяване на живота, полезност, действеност, създаване на престиж в социалния живот, благоразумно направляване на потомството към подходящи семейства и добри позиции ъ достатъчно житейски цели! За съжаление обаче – недостатъчно смисъл и цел за мнозина, които съумяват да видят в стареенето само голото отмиране на живота и да възприемат усещат предишните идеали като избледнели и износени!...

Твърде малко от хората са артисти творци в живота и разбират, че изкуството на живота е най-изисканото и най-рядкото от всички изкуства – да изпие до дъно чашата благодатна красота, кой умее това?...

За лекаря, лекуващ душата, старият човек, който не може да се прости с живота, е точно толкова слабоват и болнав, колкото и момчето, което не може да изгради живота си. И действително, в много случаи става дума за същата детинска алчност, за същия страх, за същия инат и своенравие както в единия, така и в другия случай. Аз, като лекар, съм убеден, че е по-хигиенично да видиш в смъртта някаква цел, към която би могъл човек да се стреми, и че съпротивата срещу нея е нещо нездраво и абнормно, защото ограбва целта от втората половина на живота...

Детството и дълбоката старост наистина са твърде различни, но имат нещо общо, а именно потопеността в несъзнаваната психика...
Детството и дълбоката старост са безпроблемните състояния на живота...“