Зад написаното се крият дълбоките въпроси на съвременното ни битие, на разколебания смисъл и разклатена вяра, на човешката самота и отсъствието на любовта. Чувството за хумор, което е в черната гама и въпреки това успява да разведри читателя, разширява и задълбочава акцентите в разказите на Кирай. Тук е мястото и на преводача, който е успял да „хване” стилистичното разнообразие и игра в писането на унгарския писател. Резултатът е книга, която може да удовлетвори взискателните читатели и да научи на писателско умение.
Силвия Чолева
--------------------

/откъс/
Да се шляеш на Луната просто тъй е невъзможно. Тогава аз как успях? Не знам, наистина. Просто изведнъж се озовах там. Не замръзнах от студ, и пълната липса на кислород също не представляваше проблем. Вярно, малко се изостри астмата ми – и гърлото ми се възпали, трябваше с дни да пия липов чай с мед. Беше светло, Слънцето ярко искреше, но не се почувствах зле от лъчението, дори хванах лек загар. Съседите решиха, че съм бил на ски в Италия. Във всеки случай тази малка екскурзия добре ми се отрази.