Диви ябълки

Поезия и акварел

ДИВИ ЯБЪЛКИ

Върху стръмния склон
неугледни и криви,
впили корени силни
в песъчливата плът,
като пламъци греят
тези ябълки диви,
крили в пазвите зимни
своя плод уродлив

А душата човешка,
неугледна и смешна,
ний осъждаме често
на самотен живот,
без да знаем, че знак е
за любов, за надежда...
Неочаквана сладост
крие дивия плод.