„Животът е разлят в цялата вселена. На метеоритите, паднали на Земята, се открива живот, който се е запазил въпреки суровите условия в космоса. Животът, както става ясно, може да съществува и при свръхвисоки температурни условия. Навлизаме във времето, когато привичните ни представи, научните стереотипи се оказват несъстоятелни. Има форми на живот, които съществуват броени часове. Има форми на живот, които могат да се нарекат вечни. Бактериите, например, не умират след делението си. И никога не боледуват. Спомням си краткото описание на един интересен научен експеримент. Сложили един комар в стъклена епруветка и я дали на космонавтите, а те я оставили вън от орбиталната станция. Цяла година комарът летял в условията на безтегловност, при космически студ и адски жеги. И останал жив. Ако не бяха упоритите факти, учените никога не биха признали възможността живи организми да съществуват в термалните извори, чиято температура е няколкостотин градуса. А и метеоритът, навлизайки в земната атмосфера, се нагорещява до няколко хиляди градуса. Неотдавна гледах едно телевизионно предаване за скаридите, които живеят в киселинните езера. Ако тръгнем от обичайното определение, че животът е начин на съществуване на белтъчните тела, подобни факти не могат да се възприемат – разрушава се картината на света. Реакциите на новата информация са два вида. Религиозното съзнание предпочита да унищожава всичко ново заедно с носителя му. А научният тип реакция е просто упорито да не се забелязва онова, което не се побира в привичния модел на мирозданието. Белтъкът коагулира при 42° С. Защо тогава будисткият монах може да стои във врялата вода и да черпи минаващите със скаридки, сварени в нея? Защо мъртвият организъм при висока температура се разпада, а живият може да съществува в много по-лоши условия? Изводът може да е само един – главният начин, по който съществува животът, не е физическото тяло. Животът съществува чрез това, което наричаме дух и душа. Именно духът и душата определят възможностите за оцеляване на всяка форма на живот.”

С. Н. Лазарев