Демоните на Фуатино

По това време бях вече капнал и загубих всяка надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо.

- Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познаваРом акулите. Акулата е мой брат.

Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше.